В ТУНЕЛА МЕЖДУ ТОЗИ И ОНЗИ СВЯТ

  /Трилър с елементи на комедия/  

   

     Всичко започна с Шани,моето малко кученце.Беше зле,после дойде операцията  на първи...Тревоги около случката ...ходене на преглед и превръзки...

  Вечерта на 2 февруари хапна малко и заспа...След полунощ ме събуди скимтенето и.Беше дошла до леглото ми и сякаш ме викаше да и помогна.Станах и разбрах,че си отива.Дишаше тежко , сърцето и беше с доста забавен ритъм.Опитах да и направя сърдечен масаж ,но ударите ставаха все по редки и ...просто си отиде в ръцете ми...Положих я  в легълцето и... усетих,че ми става зле,въпреки, че го очаквах.Сърцето ми сякаш искаше да компенсира нейното спряло сърчице и биеше като лудо...Премерих си кръвното ,не беше много по-високо от нормалното,,но пулсът беше близо 140.Мина ми през ум за Спешна помощ, дори взех телефона и набрах номера,но си помислих,че ще е глезотия да ги викам посред нощ и , че ще ми мине.Това май беше последната мисъл,която помня.....

   На другия ден 3 февруари ,дъщеря ми е звъняла много пъти на всички телефони .Не е видяла да влизам и във Фейсбук цял ден.Най-странното е,че дни преди това бях сложила статус:"Ако два дни ме няма във Фейсбук разбийте вратата или повикайте полиция".Към 22 часа не и издържали нервите и звъни на една приятелка,която има ключ от къщи.Жулиета пристига и ме намерила ,седнала във фотьойла ,с телефона в едната ръка,а на другата апаратчето за кръвно...Помислила ,че съм заспала,не съм реагирала на опитите за събуждане,после видяла мъртвото куче .Изплашена  звъннала на съседката отсреща.Двете с Цецка позвънили на Спешна помощ...        Линейката,съседите,носилка ...Цяла нощ изследвания и опити да ме свестят.Един куп консултации със специалисти..Скенер и разни графии .Съмнение за отравяне...и какво ли още не.Изпратили Жужа посред нощ да донесе всички лекарства от къщи...Изследванията били нормални,въпреки близо 20 часовата кома, в която съм била на фотьойла..

     4 февруари-рождения ми ден!!!.
Отварям очи в болнична стая с прикачени много тръбички и завързана към разни апарати.Стаята беше пълна с разни хора,които почнаха да ме разпитват като в полицията:Как се казваш?На колко си години? Къде работиш?Дъщеря ти как се казва?...Кой е личния ти лекар?Какви лекарства пиеш?Преди колко години си оперирана? От какво?В коя болница? Коя година(беше преди 16 години и за това отговарям след замисляне ,но учудващо точно)Говоря бавно и се мъча  да артикулирам ,понеже усещам ,че фъфля(за фъфленето ще обясня по-нататък:)Много старателно и акуратно отговарям на всички въпроси.Започват да си говорят....Разбирам,че са много учудени,че говоря нормално...разказват на някого,че съм била три дни в кома...После чувам откъслечни фрази..Сякаш заговорници обсъждат план за действие:.В Спешна помощ..дежурен лекар..заспал...изпуснали...за малко...сестрата..лекарства...заспала..отишла си...Една от лекарките ме гледаше много състрадателно и тъжно...Умът ми работеше трескаво и навързваше думи и погледи.

  Разбрах "истината"! Болният ми мозък ме вкара на секундата във докторски трилър :)
Да разбира се! Аз съм поредната жертва на лекарска грешка!Заспали са и са ме изпуснали за малко.И сега за да прикрият истината ще ме убият!Изпитах ужас и силно чувство на самосъжаление...През прозорецът валеше прекрасен сняг,на които не можах да се зарадвам,както обикновено.После съм потънала отново...

  В ТУНЕЛА.
Беше тъмно и студено.С много завои.Приличаше ми на някакво огромно черво,в което пътувах с бясна скорост.Беше като влакче на ужасите в Дисниленд.От нишите на тунела внезапно се появяваха някакви страшни същества...дяволи,които повръщаха кървава слуз.Опитвах се да се спра с пети,защото пътувах легнала по гръб.Непрестанно казвах Иисусовата молитва:"Господи,Иисусе Христе,сине Божий,помилуй мене грешната!" (тя винаги ми е помагала)  Понякога тунелът сякаш просветляваше и ставаше равно.Тогава се появяваше една икона на Иисус ,тъмна и обгоряла,без цветове,като тези от старите църкви...Това бяха мигове на успокоение .После пак започвах да летя през тунела.Чудех се как не се блъсвах в стените му по завоите.  От време навреме се озовавах отново в стаята...На леглото до мене имаше някаква призрачна баба,която стенеше.Слаба ,сякаш жив скелет с рошави побелели коси.Реших,че сме свързани в една биологична система:Тя,това съм аз -мен постепенно ме превръщат  в нея!Даже започнах да я следя:Като мръднех и тя викаше!Просто сме едно цяло.Смразих се от ужас и възмущение.Как може мен,здравата да ме убият само за да не си признаят грешката!Сърцето ми се късаше от мъка,че няма повече да видя Еми и Алекс...Бях безпомощна.Мислех си и за недовършената работа с децата по Пиесата в Езикова гимназия....за театъра и ролите ми..За къщата в Галиче ,за която никой повече няма да се грижи...за градината,която ще буреняса...Мислех си ,че трябва да кажа с какви дрехи да ме изпратят...Изведнъж се сетих се,колко хубаво ще е да съм усмихната в ковчега и...се усмихвах  в леглото.(Кой знае като са влизали сестрите и санитарките какво са си помислили)Даже си скръствах ръцете на гърдите и си опъвах краката ,за да не ми ги теглят после.Нали съм суетна като всяка артистка-исках да умра  красива:)Щом влезеше някой в стаята го молех да ме "пуснат" да си отида,да не ме мъчат повече,уверена,че няма да ми се размине,защото просто подготвят алибито си.Те се правеха,че нищо не знаят и ме успокояваха,че ще се оправя ,но аз ги гледах със сардонична усмивка ,многозначително въртейки глава,за да им покажа,че знам всичко.Дори бях определила,кои са "лошите" и кои са "добрите"На едните се усмихвах ,а другите гледах лошо.После пак потеглях в тунела...и сякаш скоростта се увеличаваше все повече...Нощта прекарах в "пътуване" и връщане от време на време в стаята .Струваше ми се ,че бабата все повече остарява и са превръща в скелет...Лицето и беше синьо,както и на всички ,които влизаха в стаята.Реших,че това някакъв ефект от газът с който са напълнили стаята за да стане превръщането ми в бабата....Чаках.Бях сигурна,че само за това влизат в стаята-да проверят как върви експеримента...Нощта беше ужасно дълга.Редуваха се тунелът и лентата на живота ми ...лицата на  близките ми.Мислех си за Еми и се радвах,че оставайки съвсем сама,ще има до себе си Дани -един прекрасен съпруг и чудесното  му семейството ...Вече се бях примирила и чаках всичко да свърши...

   5 февруари. Сутринта дойде .Снежна и прекрасна.През прозореца виждах виелицата.Не обръщах внимание на белите престилки...Пак ме питаха разни неща,отговарях възпитано и акуратно...Бях бяла и добра.Исках да ме запомнят с добро  -"Живей така,че и палачът ти да плаче за тебе":)Отново ги молех да ме пуснат"да си ходя"Чувствах се много добре и отново се чудех ,че не им е жал за мен и как могат да бъдат толкова жестоки.Сменяха ми тръбичките ...слагаха нови шишета на системите(с отровата).Гледах капките,опитвах се скришом да ги спра като с нокът натисках маркучето на системата.Не успявах,защото и двете ми ръце бяха вързани.Изобщо борех се с всички сили...Петите ми ме боляха ,защото така се мъчех да спирам стремителното летене в Тунела...

 Добрата докторка влезе и ме попита искам ли да видя дъщеря си.Казах че искам,но изобщо не вярвах,че ще я видя.Обърнах се към прозореца и в стъклото се опитах да визуализирам образа и...И го видях .Както преди време опитвахме да гледаме продължително някакъв негатив  и изведнъж се появяваше образ...После чух и гласът-обърнах се...

 ЕМИ седеше на леглото ми. Истинска .Усмихната през сълзи.Успях да се надигна и я прегърнах.Пристигнали с Дани веднага през нощта,но чак сега ги пуснали при мене.Попита ме какво е станало...и тук започва това,което не пожелавам на никое дете да преживее.Помня всичко дума по дума,което и казах!...

   -Мъртва съм- съобщих много сериозно-Пуснаха ме  за малко, за да се сбогувам с тебе.Убиха ме лекарите, за да не ги издам,че са заспали.-Много конспиративно говорех тези тайни неща,като се оглеждах да не влезе някой.После започнах да и поръчвам кое къде е в къщи и какво да направи.Казах и паролите на пощата и Фейсбук,за да съобщи на приятелите ми какво е станало.Казах да се свърже с  децата ми от театралната трупа и да каже на Ивана  как да продължат без мене репетициите на пиесата.Тя ме попита няма ли надежда -отговорих : Никаква!Те няма да признаят!

 -Плачеше и ми казваше,колко ще и липсвам и на кого я оставям-отговорих на Дани и на Мими.(Мими е майката на Дани),която е прекрасна.Каза ми колко много хора ме обичат и как всички се тревожат и се молят за мене...децата от трупата ми в Езикова, близките ,дори непознатите приятели от Фейсбук.Молеше ме да не си отивам...Попита ме до кога са ме пуснали-казах и до 5 .Тя каза "Но днес е 5-и,мамо!"Многозначително казах "Има още време докато свърши пети"Даде ми една малка иконичка,която сложих на гърдите си.Дойдоха да и кажат,че трябва да си тръгва-в интензивното е забранено за свиждане.Прегърнах я силно,като за последно ..и тръгна обляна в сълзи....По-късно разбрах,че ми е била повярвала...Толкова нормално и убедително съм говорела..И спокойно.Като при свършен факт.Казаха ми ,че не  била на себе си от притеснение,макар,че я убеждавали,че опасността е минала.Не спала цяла нощ.Едвам дочакала да се съмне за да звънне в болницата...После ми каза,че не е знаела "Кои"са тези,които са ме "Пуснали" за да се сбогуваме.Дали не са отвъдните сили-нали всички сме слушали подобни неща.Беше ми донесла вода,банани и ябълки.Добрата лекарка ме накара да пия вода.Не исках .Тя ми каза,че ако искаме да сме красиви ,заради гладката кожа,трябва да пием много вода.Моментално  се съгласих и надигнах бутилката.Сетих се,че като ще умирам трябва да съм красива,а не сбръчкана.После ме насили да хапна и малко банан.Не исках, но тя ми го пъхна насила в устата.Отхапах две парченца от любезност.Като ги глътах разбрах пъкления и план!При аутопсията трябва в стомаха ми да намерят банана,които дъщеря ми е донесла!Те за това я бяха пуснали!Трябва има алиби!Как лесно ме преметна,правейки се на добра!После отново  полетях в тунела...Там виждах парчетата банан,които ми се мяркаха...жълтеникави и смачкани.И ме беше яд ,че сама съм се прецакала с моята любезност.Пак се опитвах да спра системата с нокти,надявайки се поне да отсроча края.Притисках иконата на гърдите си за да не могат да ми я вземат.

  6 февруари сутринта, или Как разбрах,че не съм мъртва. Събудих се и се чувствх прекрасно.Дори надникнах навън и видях какъв огромен е снегът и продължава да вали.Това още от дете ме е карало да се чувствам щастлива.Сетих се че съм мъртва и възмущението ми ,как може да убиват един здрав човек беше още по-голямо!Влязоха  санитарки и сестри и започнаха да шетат...после лекарите на визитация...Казаха им да ме облекат(до този момент бях гола,завита само с чаршаф).Донесоха пижама.облякоха ме и ми смениха чаршафите.Една сестра(усмихнато, русо създание,което много харесвах)дойде да ми вземе кръв и ми каза с най-прекрасната усмивка "Кръв за изследване". Тези думи обърнаха света.В този миг осъзнах,че съм жива!Казах си "На покойниците не им изследват кръвта!!!" "Аз съм жива,Господи!Благодаря ти,че за пореден път ме спаси!!"...
"АЗ СЪМ ЖИВА!!!"
Повторих си го няколко пъти за да го осъзная.Боже ,колко щастлива се почувствах!Това не може да бъде обяснено с думи!Сякаш огромен хор на ангели запя в душата ми!И снегът беше още по-прекрасен!И всички,които влизаха в стаята ми приличаха на ангели.Изведнъж се сетих за Еми !За всичко ,като и говорих и което учудващо помнех много ясно!Веднага помолих да я повикат..Дойде веднага.Първите думи които и казах когато влезе бяха:"Тук съм. Върнах се."Поисках вестници,книгата ,която току що бях започнала и фотоапарата...бях забравила да поискам гребен обаче.Изобщо не ми пукаше как изглеждам,щом съм жива.Можеше и да не съм толкова красива.:)

        Следващите три дни в отделението видях  лекарите ,сестрите и санитарките с нови очи.Прекрасни и мили бяха всички.(не вярвайте,че всички в болницата са лоши)Благодарна съм им за грижите и търпението.Защото наистина понасяха търпеливо  враждебното ми отношение в началото.Няма да  изброявам имената им,защото бяха много-ангели в бели престилки.Простете ми ,милички за „докторския трилър”в който ви бях вкарала !!!

    След три дена ме изписаха.С прекрасни изследвания. И диагноза:"Кома от неизяснен произход"Лекарите не можеха да дадат смислени обяснения за това,какво точно ми се е случило. Дадоха ми направление за Ядрено магнитен резонанс.Направих го в "Св.Ана". Там лекарят два часа разчита резултатите.Докато чакахме да ме повика, с дъщеря ми щяхме да се побъркаме от притеснение.Какво ли ще открие в главата ми!..

   Каза ,че не можел да повярва,че всичко е наред и няма нищо на главата ми...Очаквал поне мъничко инсултче,ако не туморче.Сякаш беше разочарован,че също не може да обясни какво ми се е случило.За успокоение на Еми ходихме и при друг специалист в Правителствена болница, също да го разчете.Отново НИЩО!..Моя близка лекарка ми каза,че не всичко може да бъде обяснено с медицината. Аз знам обаче....     

    Щях да забравя.В началото обещах да кажа защо фъфлех... Бях притеснена да не е някакво следствие от припадъка ми.В спешното питах всеки ,които влезеше при мен дали съм си била прехапала езика като са ме докарали и всички ми отговаряха,че не знаят.Аз питах непрекъснато и.Докато една сестра ми се сопна”Е колко пъти ще ме питате”(а аз просто не ги различавах в началото:). Разбрах,чак когато ме преместиха  стая с огледало и видях сама.Езикът ми от долната страна беше тъмносин.Била съм го прехапала вместо да го глътна.За това сега пиша това.

    Благодарение на на Бог ,който ме държал с едната си ръка.

    За това не съм паднала в студения коридор.

    За това не съм си глътнала езика.

    За това не съм оставила ключа от вътрешната страна на вратата.

    За това  са ме намерили навреме.

    За това съм жива!

   Господи, благодаря ти, че за трети път ми спасяваш живота!

     PS. Благодаря на всички приятели,които са се молели за мен тогава и са подкрепяли Еми.
За  молебена за мен на приятелите в църквата.За всичките прекрасни писма.
За всичките думи на обич и надежда написани на стената ми през онези дни.
И най-много на скъпата Жулиета и на прекрасната ми съседка,Цецка,които са ме намерили и са ме носили с носилката по стълбите до линейката и после по етажите на болницата .    
 Благодаря ви,че ви има !!!

                                                                        ИЗГРЕВЪТ ОТ БОЛНИЧНАТА СТАЯ

Тази снимка е много специална за мен.В кратките ми излизания от тунела , я гледах като хипнотизирана.Виждах само лицата от този рекламен плакат.Бях решила,че са ми сложили снимка на Алекс и Дани,за да ми е по-лесно преминаването в отвъдното.Бях много благодарна !