ПОРАСНАЛАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА

Кой знае как предпразничното суетене ме беше завъртяло и мене.Не че имаше кой знае какво да пазарувам,но просто исках да свърша някои отлагани по стар навик, до последно неща за тази година.Трябваше да платя данъци..да си подновя личната карта...да купя храна и лекарства за кучето си.Вървях из кишата, загърната в палтото си в безуспешни опити да се скрия от пронизващия вятър.Снежинките бръскаха в лицето ми .Гледах забързаните хора,които като хлебарки се щураха напред -назад ,тръгнали на лов за промоции, понесли шарените торби с надписи" Била","Лидл" и"Пени"....мъкнещи към къщите си торби с мандарини и банани(като че ли през останалото време от годината те липсват)...Мъкнещи малки и големи плазми марка "НЕО"...промоционални разбира се.Обзета от не до там празнични мисли за суетата,за тичането по магазините и за напъните за празничност, вървях и неусетно бях стигнала Покрития мост.

И тогава тя се появи някак си не на място.Бутаща бебешка количка по заснежената улица.В количката имаше бебенце, а за дръжката с премръзнала ръчичка се държеше малко, спретнато ,около две -три годишно момченце .Беше красива ,добре облечена млада жена.Очите и гледаха в нищото ,а в свободната си ръка носеше две огромни шарени торби .В началото си помислих,че и тя е част от празничното множество,тръгнала в снежния ден преди Бъдни вечер с децата си за подаръци.Когато се изравних с тях видях ,че торбите са пълни със стърчащи, начупени съчки,а от долу, в коша на бебешката количка бяха акуратно подредени замръзнали начупени клони ...Идваше от алеята на Башбунар ...Разминахме се..стана ми още по студено...Почувствах се сякаш ритната в стомаха.Празничното ми настроение,което хич го нямаше , съвсем се стопи , някъде там из снежната лапавица ...И кой знае защо се сетих за Андерсен...за малката му кибритопродавачка,заради която като дете все ми се плачеше..И заради нея тогава намразих Андерсен и го обявих за жесток.После когато пораснах разбрах,че той пише приказките си за възрастните. И ми се искаше повече хора да ги прочетат...Обърнах се след майката с децата.Вървеше без да се оглежда .Достойно и без да търси съчувствие.Някаква особена беше осанката и.Сякаш носеше кръст върху слабичките си крехки рамене.Момченцето се мъчеше да помага при бутането на количката... Стана ми гузно...Стана ми самотно...Прибрах се набързо ...По телевизора ни съветваха как да опаковаме подаръците...говореха отново за Линкълна на дядо Кирил,който му се полагал...говореха за архонти ..за милионери дето си търсят съпруги...за Новогодишни туристически пакети ... за евтини почивки на някакви там острови...Появиха се политици,които с любов и грижа към нас обещаваха да ни помогнат...Призоваха ни да сме добри и щедри ...да разтворим сърцата си предколедно...Популярни лица ми предлагаха да пратя безплатен есемес и да спечеля милион...Съветваха ме колко и какви ястия да сложа на трапезата...обясняваха за бъдника , за топлината на семейното огнище...Поиска ми се да заспя и да се събудя след празниците.Прегърнах болното си куче и двете се свряхме в тишината на Рождественската нощ, в очакване да се роди Спасителят...