сряда, 18 март 2015 г.

КОГАТО ГИ ВИДИТЕ,МОЛЯ ВИ,КУПЕТЕ СИ...

Бабите от пазара
Когато ги видите,моля ви купете си!
Моля ви!
Те са от изчезващия вид на бабите със забрадките.
И когато ги видя,винаги си представям бабка… как едва вървеше,но ровеше пръстта .
Те са донесли в кошничката си няколко ябълки…две-три връзки магданоз…малко грозде от асмата…лапад …няколко букетчета цветя,завързани с преден конец…малко доматчета, набрани сутринта рано преди да хванат автобуса за града….
Продават ги на смешни цени и се надяват паричките да им стигнат за билетчетата
И не се пазарете.Днес една от тях ми подари ябълка,след като си купих от нея разни неша…попитах я ..Защо? А тя ми каза …ти не се пазариш…знаеш как се гледа…
Знам как…..
Знам,и че е по лесно да купите от прекупвачите,защото там има всичко….но уверявам ви…това,което ще купите от бабите със забрадките има друг вкус…
Вкус на истинско…на детство…на обич….на земя,примесена със сълзи….

събота, 6 септември 2014 г.

ЦЯЛ ЖИВОТ БЕЗ МАМА

Мама я няма....цял живот,я няма...
А аз за пореден път отбелязвам 6 септември...за всички денят на Съединението,а за мен като денят в който Мама отиде при ангелите едва на 23 години и ми остави след себе си само няколко снимки...и липсата си.
И страхът!
За татко ...да не би ангелите някой ден да ми вземат и него.
Не я помня....помня само липсата ...
Липсата на целувките и нежното и гушкане...Болката си помня.И съжалението в очите на хората.И думата"сираче",която мразех...и обичта на близките ми,с която искаха да компенсират липсата...Бях най-обичаното дете на света...но мама я нямаше
Помня и тъгата на татко...и болезненото му чувство за вина,което го измъчваше цял живот...
Че не е предвидил и обезопасил кабелът на нощната лампа.
И самотата му помня...огромната му самота,до края на живота му.
Помня и двете тела на земята тогава ...тя в спалнята-мъртва ...татко в коридора в безсъзнание.... съседите наобиколили телата им....писъците на бабка...дядо,които мачкаше каскета си.
И локвите с вода помня,в които лежаха мама и татко...
Тя -23 годишната и красива мама...и той на 33...
Спомен на тригодишно ужасено дете...не осъзнало още,че него Бог го е спасил,защото само с пръстчето си е докоснало мъртвата си майка,през тялото на която е вървяло електричеството...и изплашено е хукнало да вика за помощ...
Нищо друго не помня...
Освен разказите на хората за красотата и добротата и...
И още пазя разкъсаната и басмяна рокля от онази вечер...на малки сини цветчета ,която някой грижливо беше прибрал  в стария  скрин ...до кутията с  белите им венчални свещи...и сватбените им цветя...
И само един...единствен красив спомен от Заедността на трима ни!
Бяхме в спалнята...бяхме тримата... те ме  прегръщаха ... и се смеехме...Щастието си помня в онзи миг!...И само това.
И  шестия ден на  септември...Денят на Съединението,който ме раздели с мама...и ме за беляза за цял живот.Да съм длъжница....и да не мога да върна всичката обич,която съм получила от роднините и близките си през годините.
Опитвам се...но едва ли ще ми стигне целия живот...
  ...Вчера видях нещо да блести като пламъче в една изровена от пороя бразда в градината...Извадих го от калта...беше гривничка,направена от красиво,зелено седефено копче и две малки черни мъниста,нанизани на здрав,ръчно изпреден памучен конец....
Прибрах я... при сватбените свещи в кутията....сигурна съм,че е била на мама.

събота, 25 януари 2014 г.

АЗ ПОМНЯ!

/За Стефан Цанев ,Врачанския театър, моето начало като актриса там ...и за още нещо..И за  една нощ,която сложи отпечатък върху целия ми по-нататъшен живот/

Пиша за  онези, които помнят и за тези, които не знаят.
Бяхме се събрали една вечер с колеги от Врачанския театър в една квартира и някой беше донесъл "Аз питам" на Ст..Цанев ...издадена почти апокрифно и в малък тираж...Не мога да опиша трепета с който ги четохме...докато се усетим изчетохме стихосбирката и започвахме отново...защото маскирани уж под цитати от речите на  Георги Димитров, това бяха болезнени крясъци и шамари към комунистическата власт! За онези времена(годината беше 1975 ) стиховете звучаха разтърсващо... почти еретично...и вдъхновяващо!  Говорехме после цялата нощ...
Споменаваха лагерите в Ловеч и Белене,които току що бяха закрити...Аз бях още малка и през очите на  20-те ми години ,изобщо не ми беше много ясна голяма част от коментарите на колегите,но усещането ми беше, че правим нещо забранено и вълнуващо ....но причината не знаех... На сутринта разбрах.
Репетицията не започваше.Бяха привикали в Окръжния комитет на Партията режисьора и част от колегите.Да ги питат какво означават тези колективни четения!
Но не това беше страшното...най-страшното беше,че някой от нас,беше разказал рано- рано за нощното ни четене! Та...ето малък откъс от това,което тогава беше уплашило партийните велможи:


"АЗ ПИТАМ"
Аз питам:
когато сеете страх‚
за да пожънете преданост - това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато превръщате истината
в продажна метреса - това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато от думичката "свобода"
се чува само да-да-да! - това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато върху своите лъжи слагате
маската на всеобща мечта - това не е ли фашизъм?
Аз питам не само онези‚
които го вършат‚ но и тези‚ които мълчат!
Стефан Цанев
1972
(повод да напиша това,ми даде един "умник",новоизлюпен борец за демокрация (който добре беше осребрил борбите си),и които се опитваше да плювне по Ст.Цанев ).
С Илия Иванов-Вурм

Репетирахме  "Коварство и любов" на Шилер,а режисьор беше Любомир Дековски-вечна му памет...а директор на театъра и моя учител по театър и по живот Иван Кондов-които също е вече в Небесния театър, с когото сме осъмвали на приказки за театъра и света ,на чаша бяло вино в малкото клубче на театъра.