Скоро прочетох някъде,че Любовта е висша форма на егоизма.Сетих се за една близка,която искаше да се раздели с мъжа с когото беше, а той плачеше и търсеше помощ за да я задържи.Дожаля ми и приех да посреднича. Когато и казах,че той много я обича ,и страда,тя ми отговори,че той обича само себе си и е свикнал всичко което поиска да го получава.Разбрах,че е права,когато той стана груб и агресивен.И се питам:Кого обичаме всъщност? Може би обичайки , ние всъщност обичаме себе си?Своето его.Като се замисли човек и се порови в живота си-своя и в този на другите около себе си, може да открие доста доказателства в продкрепа на това твърдение.И да разбере ,че онази, Библейската, Безусловната и Прощаваща любов, трудно би могла да се срещне.Може би, само от родители към децата си. Те са готови да простят и не изискват нищо в замяна...Влюбвайки се ,ние изискваме да ни отговорят със същото.Обектът на любовта ни се превръща в наша собственост.Искаме да отнемем свободата му.Дори му отказваме правото да бъде себе си.Опитваме се да го моделираме по наш вкус.Даваме ,но и изискваме да получим в замяна.Любов.Послушание.Възхищение.Вярност. Ако очакванията ни не са оправдани ,ставаме раздразнителни и гневни.Непрощаващи.Дори една обида.Защото Егото ни е наранено.Любовта към себе си сякаш е по-силна,въпреки, че по десет пъти на ден сме казвали "Обичам те!" и "Не мога без тебе".И сме били искренни.Как се случва така,че в един миг любовта ни се превръща в безразличие,или още по -абсурдно в гняв и омраза!И ако сме откровени, признаваме,че Обичането ни е било просто Себеобичане.И дали си даваме сметка за онова тъмното,вътре в нас,в което се страхуваме да надникнем.Просто размишлявам на глас и се питам:Ако принцесата не беше умряла,щеше ли да го има Тадж Махал?......
1 коментар:
Поздрави, Славе! радвам се на твоята страница/блог. Харесват ми винаги твоите размисли за всичко, което е около нас и вътре в нас. Това е присъщо на духовно богатия човек, какъвто знам че си ти... Обичането е нещо, което преоткрива човешката ни същност всеки път, когато се докоснем до някого с Любов. Да, всичко е Любов! Обичането е само частица от тази любов, присъщо на Аз-а, на вътрешното ни усещане за принадлежност, както сама коментираш ти...
Но да поискаш да направиш някого "по свой образ и подобие", не значи, че го обичаш, напротив - колкото повече се стараеш да направиш това, толкова повече го отдалечаваш от себе си. Всеки от нас е личност със собствено Аз. И всяко прекрачване от себеподобния в това твое пространство, означава агресия! Можем да възпитаваме и "моделираме" децата си - и пак до време... но този до нас можем да обичаме, ако така го чувстваме, не да променяме...така, както не бихме искали да променят и нас самите...Ако сме успели по някакъв начин с поведение или всеотдайност да го накараме да се промени, това вече е друго... Бракът свършва от мига, в който единият решава да промени другия по подобие, удобно нему... Знам го от опит!!! Така мисля аз.
Прегръщам те и ти желая щастие, Славе!
Публикуване на коментар