АЗ ПОМНЯ!

/За Стефан Цанев ,Врачанския театър, моето начало като актриса там ...и за още нещо..И за  една нощ,която сложи отпечатък върху целия ми по-нататъшен живот/

Пиша за  онези, които помнят и за тези, които не знаят.
Бяхме се събрали една вечер с колеги от Врачанския театър в една квартира и някой беше донесъл "Аз питам" на Ст..Цанев ...издадена почти апокрифно и в малък тираж...Не мога да опиша трепета с който ги четохме...докато се усетим изчетохме стихосбирката и започвахме отново...защото маскирани уж под цитати от речите на  Георги Димитров, това бяха болезнени крясъци и шамари към комунистическата власт! За онези времена(годината беше 1975 ) стиховете звучаха разтърсващо... почти еретично...и вдъхновяващо!  Говорехме после цялата нощ...Споменаваха лагерите в Ловеч и Белене,които току що бяха закрити...Аз бях още малка и през очите на  20-те ми години ,изобщо не ми беше много ясна голяма част от коментарите на колегите,но усещането ми беше, че правим нещо забранено и вълнуващо ....но причината не знаех... На сутринта разбрах.
Репетицията не започваше.Бяха привикали в Окръжния комитет на Партията режисьора и част от колегите.Да ги питат какво означават тези колективни четения!
Но не това беше страшното...най-страшното беше,че някой от нас,беше разказал рано- рано за нощното ни четене! Та...ето малък откъс от това,което тогава беше уплашило партийните велможи:

"АЗ ПИТАМ"
Аз питам:
когато сеете страх‚
за да пожънете преданост - това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато превръщате истината
в продажна метреса - това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато от думичката "свобода"
се чува само да-да-да! - това не е ли фашизъм?
Аз питам:
когато върху своите лъжи слагате
маската на всеобща мечта - това не е ли фашизъм?
Аз питам не само онези‚
които го вършат‚ но и тези‚ които мълчат!
Стефан Цанев
1972
(повод да напиша това,ми даде един "умник",новоизлюпен борец за демокрация (който добре беше осребрил борбите си),и които се опитваше да плювне по Ст.Цанев ).

С Илия Иванов-Вурм

Ето как изглеждах тогава-самата лейди Милфорд 

Репетирахме  "Коварство и любов" на Шилер,а режисьор беше Любомир Дековски-вечна му памет...а директор на театъра и моя учител по театър и по живот Иван Кондов-които също е вече в Небесния театър, с когото сме осъмвали на приказки за театъра и света ,на чаша бяло вино в малкото клубче на театъра.