ЦЯЛ ЖИВОТ БЕЗ МАМА

Мама я няма....цял живот,я няма...
А аз за пореден път отбелязвам 6 септември...за всички денят на Съединението,а за мен като денят в който Мама отиде при ангелите едва на 23 години и ми остави след себе си само няколко снимки...и липсата си.
И страхът!
За татко ...да не би ангелите някой ден да ми вземат и него.
Не я помня....помня само липсата ...
Липсата на целувките и нежното и гушкане...Болката си помня.И съжалението в очите на хората.И думата"сираче",която мразех...и обичта на близките ми,с която искаха да компенсират липсата...Бях най-обичаното дете на света...но мама я нямаше
Помня и тъгата на татко...и болезненото му чувство за вина,което го измъчваше цял живот...
Че не е предвидил и обезопасил кабелът на нощната лампа.
И самотата му помня...огромната му самота,до края на живота му.
Помня и двете тела на земята тогава ...тя в спалнята-мъртва ...татко в коридора в безсъзнание.... съседите наобиколили телата им....писъците на бабка...дядо,които мачкаше каскета си.
И локвите с вода помня,в които лежаха мама и татко...
Тя -23 годишната и красива мама...и той на 33...
Спомен на тригодишно ужасено дете...не осъзнало още,че него Бог го е спасил,защото само с пръстчето си е докоснало мъртвата си майка,през тялото на която е вървяло електричеството...и изплашено е хукнало да вика за помощ...
Нищо друго не помня...
Освен разказите на хората за красотата и добротата и...
И още пазя разкъсаната и басмяна рокля от онази вечер...на малки сини цветчета ,която някой грижливо беше прибрал  в стария  скрин ...до кутията с  белите им венчални свещи...и сватбените им цветя...

И само един...единствен красив спомен от Заедността на трима ни!
Бяхме в спалнята...бяхме тримата... те ме  прегръщаха ... и се смеехме...Щастието си помня в онзи миг!...И само това.
И  шестия ден на  септември...Денят на Съединението,който ме раздели с мама...и ме за беляза за цял живот.Да съм длъжница....и да не мога да върна всичката обич,която съм получила от роднините и близките си през годините.
Опитвам се...но едва ли ще ми стигне целия живот...
  ...Вчера видях нещо да блести като пламъче в една изровена от пороя бразда в градината...Извадих го от калта...беше гривничка,направена от красиво,зелено седефено копче и две малки черни мъниста,нанизани на здрав,ръчно изпреден памучен конец....

Прибрах я... при сватбените свещи в кутията....сигурна съм,че е била на мама.