Снимка Нели Томова
Празни къщи.Дворове обрасли с трева.Преродили лозя и дървета натежали от плод,които няма кой да обере.По улиците бродят изтънели като сенчици кучета,в очакване някой да ги погали.Училището отдавна е празно.Чиновете стоят-децата ги няма.Черната дъска е почистена-няма кой да напише на нея "Аз съм българче".Закачалката стои в коридора-няма ги ръчиците,окачващи дрешките.Вървя по прашната улица-срещам едно коте,което се притиска отчаяно в краката ми.Тук-таме по пейките пред къщиците седят на припек старци,полудели от мъка, стиснали в попуканите си ръце пожълтели писма ,които отдавна знаят наизуст и се питат къде ли са децата им.Знаят-в Испания.Цялото село се е преместило там.Децата,заедно с внуците-Тук няма хляб.Седят старците...Спомнят си за времената,когато мегданът е бил препълнен от хора.Сега няма никой.Няма с кого да се скараш дори.Времето тече бавно.Седят и чакат.Чакат да доиде пощальонът,а той вече отдавна не идва...Някои от тях имат мобилни телефони.Децата са им ги оставили на прощаване.Не се разделят с тях и нощем,да не би някои да ги потърси...а телефоните отдавна не звънят...Кой знае,може и да не са зареждани с месеци...Нощем старците сънуват.Сънуват мъртвите и живите,които ги няма.Сънуват пълни къщи с деца и внуци.Сънища за щастие... Гроздобер.Коледа Великдан.Селския сбор.Сватби.Сутрин старците се събуждат и отново си подреждат бохчицата с дрехите приготвени за погребението.И проклинат.Държавата..Съдбата си...Испания-най омразната страна.После се молят на Бог-да върне изгубената радост...И се броят.Колко са останали.
Снимка Нели Томова
Празни къщи.Дворове обрасли с трева.Преродили лозя и дървета натежали от плод,които няма кой да обере.По улиците бродят изтънели като сенчици кучета,в очакване някой да ги погали.Училището отдавна е празно.Чиновете стоят-децата ги няма.Черната дъска е почистена-няма кой да напише на нея "Аз съм българче".Закачалката стои в коридора-няма ги ръчиците,окачващи дрешките.Вървя по прашната улица-срещам едно коте,което се притиска отчаяно в краката ми.Тук-таме по пейките пред къщиците седят на припек старци,полудели от мъка, стиснали в попуканите си ръце пожълтели писма ,които отдавна знаят наизуст и се питат къде ли са децата им.Знаят-в Испания.Цялото село се е преместило там.Децата,заедно с внуците-Тук няма хляб.Седят старците...Спомнят си за времената,когато мегданът е бил препълнен от хора.Сега няма никой.Няма с кого да се скараш дори.Времето тече бавно.Седят и чакат.Чакат да доиде пощальонът,а той вече отдавна не идва...Някои от тях имат мобилни телефони.Децата са им ги оставили на прощаване.Не се разделят с тях и нощем,да не би някои да ги потърси...а телефоните отдавна не звънят...Кой знае,може и да не са зареждани с месеци...Нощем старците сънуват.Сънуват мъртвите и живите,които ги няма.Сънуват пълни къщи с деца и внуци.Сънища за щастие... Гроздобер.Коледа Великдан.Селския сбор.Сватби.Сутрин старците се събуждат и отново си подреждат бохчицата с дрехите приготвени за погребението.И проклинат.Държавата..Съдбата си...Испания-най омразната страна.После се молят на Бог-да върне изгубената радост...И се броят.Колко са останали.
2 коментара:
Тъжно!
Tyjno no istina!
Публикуване на коментар