ЧАЛГАТА,КАТО СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

Напоследък,когато си мисля за България все по-често си мисля за чалгата,но не като музика ,а като състояние на духа..Като манталитет...Като поведение...Започнах да се занимавам полека лека с изследване на архетипа на българина,на същността на отношенията ..на историческите и заложените в литературата ни поведенчески модели.. И това ми дава отговори на напиращите въпроси "Защо?".Защо България върви с такава сила към пълно опростачване...Защо толкова години, за разлика от останалите страни с които тръгнахме по пътя на промяната,а вече са в Европа , ние продължаваме да сме в началото на пътя...Всички на думи отричаме,модели,които следваме..Викаме"Дръжте крадеца",но само защото ние не сме получили възможността да сме на неговото място...Говорим срещу корупцията,а чакаме някой да ни корумпира.Осъждаме и сменяме политици,но само за да получим властта да вършим същите безобразия...Говорим срещу чалгата и си пращаме в сайтовете духовни послания и захаросани ,романтични картички,но щом ударим две-три ракии, скокваме и почваме да въртим гюбеци и да се събличаме по прашки...Осъждаме младите,че пият масово и се дрогират.Че са бездуховни и неграмотни.А като погледнем разюзданите веселби на майките и бабите им по кръчмарски купони, можем лесно да разберем причината за това...Става ми тъжно и някак си безнадеждно за България...И ми се струва,че трябва отново да се появи един нов Моисей и да ни поведе, всичките българи през пустинята,да ни води 40 години ,докато умре и последния от нас и тогава нека Бог да създаде Нова България ...