С ЛЮБОВ И НЕЖНОСТ ЗА ЮЛИЯ ОГНЯНОВА

Все по-често напоследък си мисля за Юлия.Започвам да пиша с цялата си обич към нея....Има такива хора в земния път на всеки човек.ЗА МЕН ТЯ Е МАЙКА,ДУХОВЕН НАСТАВНИК УЧИТЕЛ ПО ТЕАТЪР И ПО ЖИВОТ-НАЙ СВЕТЛИЯ ЧОВЕК,КОГОТО ПОЗНАВАМ. За първи път чух името Юлия Огнянова,когато бях на 20 години , след поредното скъсване на приемните испити във ВИТИЗ и чувството ,че живота ми е свършил и всичко е безмислено.
От тежката депресия ме извади една жена,която е участвала заедно с Юлия в съпротивата, когато са били 17-18 годишни.Тя ми разказваше цяла нощ за Юлия...За живота и...за времето прекарано в дирекцията на полицията и РО-2 отделението на смъртта...за свирепите разпити и изтезанията ...За осакатеното и тяло и гипсовото корито в което е прекарала месеци наред...за силния и дух благодарение на който е преживяла всичко и не е паднала духом...За битките и после и непримиримостта и към всяко зло и несправедливост...Аз питах- тя ми разказваше и така дълги безсънни нощи...докато повярвах, че живота е битка и запомних думите и за цял живот:
 НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ХЛЕНЧИ-ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЙСТВА!
И когато след 10 години в Ловешкия театър се срещнах с жената,която без да съм виждала формира по някакъв начин живота ми аз знаех ,че Бог ми я изпраща в отговор на мечтата ми да се срещна с нея.Гледах я сякаш е икона от оживяла от стената.
Срещата ни бе знаменателна.Юлия беше дошла да постави "Кръстопът на облаци" -един неин текст по романа на Георги Алексиев за септемврийското въстание.
Участваха Петър Слабаков и Кунка Баева и цялата трупа на театъра заедно с техническите служби и състава на музикалния театър в Ловеч-балет, хористи,оркестранти...Общо на сцената бяха над 60 души.Спектакълът стана събитие.
Толкова внушителен и силен с посланията си...Толкова грандиозен като зрелище !С невероятни пластични решения ...с енергия, която заливаше залата и караше хората да идват и да го гледат по няколко пъти.Юлия беше потърсила друга гледна точка към събитията.Героите и бяха обикновените хора,понесли вярата си като знаме.
И до днес не помня по-внушителен и завладяващ спектакъл.Получи наградата на Съюза на артистите за най-добро представление за годината.
 После дойде работата ми с нея в "Железния светилник"...след нови 7 години.Юлия ме помнеше като тихото и чувствително момиче ,което познаваше от "Кръстопът..-я" и беше ме разпределила като Божанка...Само,че аз вече не без нейна помощ бях станала Султана -усещах силата на тази жена,енергията и драматизма и.Казах на Юлия.../тя беше поканила на гастрол Димитрина Савова/.Не мислех,че е възможно да се случи, но тя каза "Щом усещаш в себе си сила за Султана -добре"и ми даде равно дубльорство.И когато спектакълът стана ми каза "Боже,какъв грях щях да направя ако не бях ти дала ролята"....
После дойде Стриндберг и "Бащата".Играх Лаура-друга силна жена.
Невероятно преживяване са репетициите с Юлия.Как те води неусетно по толкова сложни пътища към сърцето и душата на героините...Многочасовите разговори, уж за нещо друго и изведнъж вратата към образа се отключва.
Миговете на съмнения и търсене на ключ към дадена сцена...Когато идваше премиерата и идваше краят на репетициите усещах невероятна,почти физическа болка от раздялата си с нея...Боледувах и се молех по-скоро да дойде следващата ни среща...
И си мислех ,че ако тя каже "Хайде -почваме!"-бих отишла с нея в палатка на Северния полюс да репетирам!
Липсва ми докосването до нейната невероятна личност.!
Сиянието ,което тя разпръскваше около себе си...И сякаш всички стават по-добри и по-чисти в нейно присъствие.
Преминала през ада на човешкото страдание,тя бе успяла да съхрани у себе си изумителна човечност и любов.
Готова да оправдае всички -дори и мъчителите си от онова време.
Любов и грижа -това е Юлия.
Към учениците си,към артистите с които работи,към всяко живо същество!
Чистота на дете това е тя.Изумителен педагог и режисьор!
Едно огромно сърце пълно с обич-това е Юлия!
Знам, че ще свие устни и ще сбръчка вежди-не обича да говорят за нея,камо ли да я похвалят.Не обича да е под прожекторите и да и благодарят. Иска ненатрапчиво да помага, и да се грижи с онази обич на майката,която не очаква отплата.
 Не мога да премълча обаче колко я обичам и колко съм и благодарна. Четейки житията на светците си мисля за Юлия Огнянова и се моля Бог да и дава здраве!
Спомням си как и изгоряха подметките на ботушите .Беше през студената зима на 93 година.Репетирахме Железния светилник и тя седеше в салона при почти 5 градуса ,облечена в кожух и загърната в ямурлук.Как веднъж не се оплака!Като я питахме "студено ли ти е" тя винаги отговаряше -"добре ми е". .Бяха включили един радиатор пред нея за да си топли краката и ръцете...Явно толкова и е било студено,че дори не е усетила как подметките на ботушите и са се стопили като ги е топлила на радиатора...
Винаги когато при някой артист не се получаваше нещо от ролята тя търсеше вината в себе си все казваше аз съм виновна...аз го заключих
Никога, никога не обвиняваше артистите за това, че нещо не се е получило.
И това страшно ни задължаваше-просто не можеш да не си на максимума си .
Някак си неусетно ни караше да бъдем толкова ангажирани и амбицирани и не знам заради работата ли заради себе си ли или заради нея да надскачаме дори собствените си летви.
И играеш заради нея.
За да си на висотата на изискванията и най-големия ми страх е бил да не я разочаровам.
Заради любовта с която тя правеше всичко. .
Помня и заболяването на гласните и връзки. Това се случи по време на репетиции на Светилника. Откриха и възелчета на гласните връзки и ги оперираха...Забраниха и да говори .Беше и позволено да шепне само.А ние бяхме на сцена.Тя отказа да спре репетиции...дадоха и микрофон в залата.Треперехме от страх когато забравеше и повишаваше тон и полагахме невероятни усилия да не и дадем повод за това.Знаехме че може да бъде фатално за гласа и .Такава концентрация от всички 30 души не съм виждала в живота си и такова чувство за отговорност и желание за всеотдайност....Заради нея.А тя забравяше за себе си...Както винаги го е правила.От тогава,понеже не послуша лекарите си и не мълча след операцията гласът и си остана такъв ,какъвто е сега..слаб ,сякаш беззвучен,но пълен с живот...
Казваше ни "милички" и "дЕца".....
Никога няма да забравя и основното най0важното и при работата с артиста!
Тя винаги казваше:
-Аз мога да те изтегля толкова, колкото ти ми позволиш и колкото искаш" вие самите не знаете колко можете.
И го правеше .Виждала съм как неподозирани възможности у колеги и у мен самата излизаха И това те кара да повярваш ,че с режисьор и педагог като Юлия няма нещо,което е невъзможно. При нея "Той толкова може" просто не беше вярно.
Обичам я и се моля Бог да я пази и да и дава сили, защото тя като светилник осветява трудния път на театъра ни.МИСЛИТЕ МИ СА ОБЪРКАНИ,БИХ ИСКАЛА ДА НАПИША МНОГО ПОВЕЧЕ НЕЩА,НО КОГАТО ОБИЧАШ НЯКОГО ТОЛКОВА МНОГО, НЕ БИ МОГЪЛ ДА СЪБЕРЕШ В ДУМИ ОБИЧТА.