ЛЮБОВ,КОЯТО УБИВА

Снощи гоних крадец.Бях извела кучето към 8 часа за обичайната му вечерна разходка...или може би по-правилно е да кажа -то ме беше извело... и гледам на една тиха и не съвсем тъмна уличка близо до нас две деца.Сякаш изникнаха от нищото.В началото не обърнах внимание на боричкането им ,докото по-голямото не започна да налага по-малкото с юмруци където свари.Малкото се сви на земята,а другото,едно високо и слабо момче го дърпаше-поне така ми се стори от растоянието на което бях ..около 50 метра.Разбрах ,че не е обикновено боричкане и се запътих към тях.Поваленото,което другото дърпаше и удряше започна плахо да вика"Помощ!" Побягнах към тях ,но все още не разбирах какво става,дори в един момент помислих ,че по-дребното е момиче,което момчето иска да отведе някъде...Приближавайки видях,че високият е с маска на лицето и се виждаха само очите му.Развиках се и той побягна ,а малкото треперейки каза "Взе ми телефона"Беше наранено,но каза,че живее отсреща и хукна да вика баща си.Аз се опитах да настигна крадеца,обаче той се изгуби в тъмнината...В това време като вихър пристигна бащата,бос и по къси гащи,след него тичаше и майката след тях момченцето,което беше някъде пети -шести клас.От крадецът нямаше и следа.Бащата хукна обратно , запали джипа си и подкара бясно из тъмните улици да търси,момчето,което му описахме със синът му.Накарах майката да звъни на откраднатия телефон на синът си,евентуално ,ако онзи бягайки не е успял да го изключи.Попитах я има ли опция за проследяване и тя ядосано рече"Няма,струва 1200лева, пък няма!"Останах потресена.Онемях първоначално.После ме обзе гняв.Не можех да премълча и и казах и ,че те са виновни за случилото се с детето им!Те съзнателно са поставили това невероятно изкушение за крадците в ръцете на малкото си дете..Че за този телефон,той можеше да бъде и убит!Не ми излиза от ума и си задавам въпроси Защо?От парвенющина?От глупост?От желание да демонстрират богатство?От любов към детето?Любов,която едва не го уби!