Когато почувстваш,че душата ти се е уморила от болката на света -скрий я!Потърси такова място ,където никой неможе да я открие и нарани.Срий я в някое от Убежищата за души.Това може да бъде родният ти край. Заведи я по местата на детството ,където Обичта те е заобикаляла безусловна и безрезервна,а топлината на хората, които са те прегръщали още се усеща осезаема и невидима. Пусни я да тича на воля по зелените поляни на младостта ти ,където Любовта изнича и се усмихва от всяко цвете...Заведи я там високо горе,на хълма, при изворите на добротата и нежността ,които все още са живи и тънките им ручейчета могат да я напоят.Там душата ти ще си почине.Споменът за обич и топлина ще я погали и ще излекува раните и.После я пусни отново на свобода, за да може млада и силна,заредена с Любов и Нежност, да се опита отново да промени този свят към по-добро. И срещайки се с другите души ,да им помогне да преодолеят тази болка, която ги прави тъжни и уязвими.....
2 коментара:
Авторско ли е, Слава? :)
Да ...просто размишления... .Много обичам да се връщам в родната си къща,макар че от 18 години никой не живее там...Имам чувството,че връщането при сенките от детството ме зарежда със сили и енергия.И когато ми домъчнее много за там, ми се раждат подобни мисли.И понякога си ги записвам.....
Публикуване на коментар