Защо ли си спомних за нея,гледайки тази картина на Мунк.... Тя се казва Евгения.Облечена е в крещящо червено...винаги.Носи найлонови торбички с всичките си вещи...Познава я целия град и тя познава всички, защото е постоянно из центъра на града..често ме пита " Нали личи, че съм била много красива?" Отговарям и "Ти и сега си красива"...Усмихва се щастлива и казва "Нали?"...Не проси както останалите ,а иска само от познати...и само по един лев.Абонирана е при мен за левчето си и винаги,когато ме срещне си го иска.Ако случайно нямам се сърди и дори подхвърля зли думи по мой адрес...макар,че рядко се е случвало да не си го получи .Давала съм и и много дрехи,но тя признава само ярките цветове ,пък аз не нося такива...моите са черни та се е налагало да и купувам където видя червено от втора употреба.Беше се влюбила и преследваше обекта на чувствата си ...просто да го види -дори и от далече.Той се срамуваше от любовта и и се криеше...беше се карал дори с нея,но тя беше като обезумяла от обич...Смяташе,че и той има чувства към нея ,просто защото един път я беше докоснал по гърдите..Показваше го на всеки и питаше " Нали и той ме обича?Не може да не ме обича иначе нямаше да ме докосне!"Беше щастлива с обичта си към този човек...беше повярвала ,че е обичана.Това,че я отбягваше и се криеше от нея щом я видеше,че приближава си го обясняваше по своему...страхува се от жена си...На Осми март я видях в църквата с една червена роза...Кой ли и я беше подарил?Изглеждаше щастлива и влюбена...Дали и завидях?Завидях ли на бедната просякиня за розата и за това, че носеше топлина в сърцето си ,а на мене ми беше студено...и никой не ми беше подарил цвете този ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар