Дълги години благодарение на професията си съм се занимавала с изследване архетипа на българина чрез литературата и най-вече драматургията.Йовков,Вазов- Ст.Л.Костов,Страшимиров,Яворов....Минала съм и през народното творчество...Освен това,част от работата ме е била и вглеждане около себе си в различните типове и характери...Освен това през последните години поддържам връзка с много мои близки живеещи в чужбина-всеки от тях ми е казвал,че най-лошо е получавал именно от сънародниците ни.Година след година свалях знамето на великобългарския патриотизъм с който всички от моето поколение бяхме закърмени и расли.Има нещо,което е заложено още в генезиса на нацията ни...Нямам свястно обяснение и непрекъснато ме избива на въпроси ,които постоянно ме измъчват.Защо завистта е толкова силна при нас?Защо изпитваме удоволствие ако ближния ни е зле?Защо сме хитреци на дребно-желанието да прецакаш(близък,съсед,държавата,Господ) е толкова силно заложено?Защо сме предатели-най-големите предателства в историята ни са от българи?Защо не уважаваме можещите и успелите?Защо се снишаваме , докато мине бурята и си викаме "това не е моя работа",а после тичаме с лакти да се докопаме до баницата...И все въпроси...Познавам много свестни хора,но изключението потвърждава правилото...Може би тук е и отговорът на най-важния въпрос:ЗАЩО ДРУГИТЕ УСПЯВАТ ,А НИЕ КОПАЕМ ВЕЧЕ ДЪНОТО! И ми става болно и ми се иска да не съм права,защото много обичам Родината си! И понякога се качвам върху крилете на надеждата си и летя нощем над България ,но виждам бедност и бентлита ,виждам пищни приеми и балове облени в светлина и уплашени за утрешния си ден хора,сврели се в отчаянието си като в последен пристан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар