Наградата...Дадена ми от колеги...най-ценното признание за работата ти...Когато си преодолял собственото его ,за да признаеш нечий успех е по-скъпо признание от всички награди на света! Студената и прекрасна статуетка стопля душата и те кара да се чувстваш жив.И благодарността към Бог,за това,че ми е позволил да работя любимата професия! И към Бина ,за това,че ми направи този подарък-ролята на г-жа Уорън и изтръгна всичко от мен за да се получи това,което ми донесе признанието на публиката и колегите!В такива моменти си мисля за суетата...за тщестлавието на човека,занимаващ се с изкуство...Наградите ,които го карат да се чувства щастлив...какво са те в сравнение с онази Голямата Награда,която Бог би ни отредил...и тогава разбирам немощта на човека и слабостта му...и се срамувам малко от радостта си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар