ТАМ ...НЯКЪДЕ ...НЕЩО БОЛИ...

Тя се появи привечер ...Мислех си ,че зъб ме боли...толкова внезапна и остра беше болката...и плашеща.После изчезна сякаш ,че никога не я е имало...Изпитах облекчение - размина ми се ходенето на зъболекар..Едва ли не се почувствах щастлива.Докато една нощ тя отново се появи...тъмна ,пронизваща и още по внезапна и силна...Този път не си тръгна бързо...И така:ту се появяваше ,ту си тръгваше неусетно.Някак си се засели при мене и си заживяхме заедно...когато изчезваше и се губеше с дни ,улавях се ,че нетърпеливо я чакам да се върне...Някакво налудно беше това очакване на болката, станала част от мене.Липсваше ли ми... или очакването беше на деня, в които тя ще си е тръгнала завинаги... Най-странното беше , че не знаех какво точно ме боли.... Да не би....