Прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес до приятелите

Кой знае защо днес го намерих и за кой ли път открих цялата мъдрост на живота, събрана в тия редове ....и се питам трябва ли да усетиш ,че вече си тръгнал за там от където няма връщане, за да прозреш простичките истини... ...Ако Бог ми подари парченце живот... На всички хора ще кажа,че винаги съм ги обичал. Мъжете ще сгълча ,че са глупаци дето не искат да се влюбят защото били стари. На старците ще обясня,че смъртта идва не със старостта,а със забравата. На децата ще им дам криле,но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените ...ще им призная,че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот... Ще се обличам съвсем простичко,ще легна на слънцето и ще разголя не само тялото ,но и душата си.И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се разтопи на слънцето. Научих твърде много от вас хората до мен. Разбрах ,че всеки иска да живее на върха на планината,без да си дава сметка,че щастието е по пътя към върха. Усетих,че за да помогнеш на другия ,когато е в беда,трябва да го гледаш не от горе- надолу ,а обратното.... Научих толкова много от от вас хората до мене... Но всичко ще потъне в забрава и ще погине ,когато ме затворят в куфара... Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели,дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас!...Не ми пишете...Не ме търсете! Искам само да чуете словата ми. И да почувствате,че нещо се променя. 8 октомври 2000г. Писмо до приятелите